ЧУДНА НОЩ
 
 

       По лицето твое, на съня омаята
                      като мед потече...
       Хайде, агне мое, влизай във кошарата,
                      вечер легна вече...

       Твърд, решен и страшен, пред вратите дръпнати
                      като вълк ще пазя.
       Но ако заблееш, ще ме хванат мътните
                      и при теб ще вляза.

       Чудна нощ изтича, всичко спи потънало
                      във съня в зелено.
       Ако ме обичаш, не мълчи изтръпнало
                      като окосено!

       И в гласчето твое, на нощта насладата
                      като мед потече...
       Бягай, агне мое, бягай от кошарата, -
                      не издържам вече!...
 

Тази приказка е толкова стара. Но вълкът рядко си признава, че е подвластен на изкушението:))) Все пак дава на агнето право на избор, което си е повод да отсъдим, че тук имаме налице един твърде демократичен вълк)))

Много интересно видение е това лице, заспало, по което сънят тече като медовина)))