В ЗИМНАТА ВЕЧЕР
 
 
Като мечка космата и черна
аз ще вляза във твоята стая,
ще убия тъгата вечерна
и ще седна със теб да играя.

И когато теб в зимната вечер
като малко момиче разсмея,
ще си махна аз кожата меча,
и след туй ще те сложа на нея...

Чудно е!

И Белоснежка и Червенорозка....ще се спуснат да ти чистят мечата кожа, докато се певърнеш в принц)))

Сигурно да разсмееш една жена, е най-точният път към душата и)))

Възхитителен стих!Поздрав :))))