ЛУДОРИЯ
 
 

              Ти по нощница бледа се разхождаш навън,
              и си мислиш, че никой не гледа.
              Ала аз като хитър брадат таласъм
              се промъквам след тебе на педя.

              Ти усещаш обаче, че някой пълзи
              подир теб и опашчица влачи.
              Ала виждаш отзад само двете брези,
              и едната от двете - да плаче.

              Някой дръпва косите ти с дълги ръце
              и изхлузва ти двете презрамки.
              Ала вместо космато и черно лице -
              във ръцете остават ти... сламки.

              Ти заливаш ме с кофа планинска вода,
              и душиш ме със нощница бяла.
              Ала сянката черна на мойта брада
              пак със кикот след теб се търкаля.

              И реката в дола все по силно бучи,
              и кръвта ми бучи във главата,
              и аз гледам в те в здрача с две жадни очи,
              и със още едно  - по средата.

              Ти се хващаш за месеца тънък, и пак
              със крачката си риташ към мене.
              Ала той се отчупва и в гъстият мрак
              ти ревеш и пълзиш на колене...

              И за плитките вързал те в тъмната нощ
              като взета във плен самодива,
              аз ти шепна в ухото разрошен и лош:
              "С таласъми майтапи не бива!"