Сам съм във парка и пиша…
                              Излегнат съм, скрит под листата
                              на вече узрялата вишна,
                              но чувам, с ухо на земята:

                              Жена се съблича във мрака…

                              Аз гледам в небето над мене,
                              и слушам как шушне шубрака
                              от нейните дрехи свалени…

                              И, легнал по гръб във тревите,
                              аз виждам през сламки зелени,
                              как двете светулки - гърдите,
                              летят и… угасват над мене…